България планира да премине към единната валута от 1 януари 2026 г., след като изпълни критериите на Европейския съюз. Това решение е ключов етап в интеграцията на страната в еврозоната, но предизвиква както очаквания за икономически растеж, така и притеснения сред широки слоеве от обществото. По-големите вериги магазини вече сложиха етикети с две цени – в лева и евро, за да може населението по-лесно да свикне с новата валута. Какви са страховете на българите и какви са предимствата и недостатъците от приемането на еврото, ще разледаме в тази статия.
Какви последствия от приемането на еврото плашат най-много българина?
-
Инфлация и покачване на цените:
В дискусии в публичното пространство преобладава страхът, че при конвертиране на стоките и услугите в евро ще настъпи “психологическо” или реално поскъпване. Например, ако даден артикул струва 1 лв., потребителите се опасяват, че ще бъде закръглен на 1 евро (приблизително 2 лв.), вместо на еквивалентните 0,51 евро.
-
Загуба на монетарна независимост:
Преходът към еврото означава край на валутния борд и предаване на лихвената политика в ръцете на ЕЦБ. Мнозина се тревожат, че Българската народна банка вече няма да може да използва инструменти за контрол на ликвидността и лихвените проценти според националните нужди.
-
Политическа и информационна нестабилност:
Разпространението на дезинформация и популистки аргументи (например, за „загуба на суверенитет“ или „скрити критерии“) допълнително засилва скептицизма. В някои случаи дори се говори за „гръцки сценарий“ – рязко влошаване на финансовото положение след приемане на еврото.
-
Липса на обществен консенсус:
Последно проучване показва, че около 71% от българите са против преминаване към еврото. Наблюдава се и една поляризация на населението, което се дели на за и против еврото, което още повече подсилва нестабилността и създава поводи за конфликти.
Предимства на приемането на еврото
- Стабилност на обменния курс и премахване на валутни разходи:
България вече е в режим на фиксиран курс (валутен борд) спрямо еврото, но официален преход би премахнал окончателно таксите за конверсия и риска от неочаквани колебания. Това е особено важно за бизнеса и международната търговия.
- Подобрено доверие на инвеститорите:
Членството в еврозоната е сигнал за макроикономическа дисциплина и стабилност. Очакванията са инвестициите да се увеличат заради по-нисък кредитен риск и достъп до по-благоприятни условия на финансиране.
- Повишена икономическа интеграция:
Еврозоната улеснява търговията и потока на капитали. Опитът на Словакия показва, че след приемане на еврото през 2009 г. износът ѝ към останалите страни от еврозоната се е увеличил с около 12%.
- По-ниски лихвени проценти:
Малките и развиващи се икономики обикновено плащат по-висока премия при емисия на дълг в собствена валута. Приемайки еврото, Словакия си осигури по-ниски лихвени проценти по държавен и корпоративен дълг, улеснявайки публичното и частното инвестиране.
- Улеснено пътуване и туризъм:
Едно от най-големите предимства на единната валута за гражданите е пътуването в еврозоната без да се налага да се обменят различни валути и да се плащат такси свързани с колебанията в курса. Това е удобство, което мнозина оценяват положително, а очакванията са да се засили туристическия поток от Европа към България, което ще повлияе позитивно на туризма, транспорта, търговията и редица други сектори от икономиката.
Недостатъци и рискове от приемане на еврото
- Краткосрочна промяна в потребителските цени:
Опитът на Латвия (януари 2014 г.) показа, че макар опасенията за незабавна инфлация да бяха раздути, действителният ефект върху месечната инфлация беше между 0,12 и 0,21 процентни пункта, което не доведе до трайно ускоряване на ценовия растеж.
- Загуба на гъвкав инструментариум:
С отпадането на валутния борд България ще загуби възможността да използва собствен лихвен процент и валутни интервенции при кризи. Това означава по-голяма зависимост от политиката на ЕЦБ, която е насочена към средноевропейски, а не специфично български рискове.
- Икономическа синхронизация:
Ако българската икономика не бъде достатъчно синхронизирана с еврозоната (различен цикъл на растеж, сезонност, структурни различия), фиксираният курс може да натовари някои сектори, предизвиквайки локални кризисни явления (например спад в износа в периоди на слабост в ЕС).
- Политическа чувствителност и социален отзвук:
Безспорно въвеждането на еврото води до необходимостта от информационни кампании, които да обяснят на народа какво да очакват. Тези кампании ще изискват допълнителни разходи и ресурси от държавния бюджет.
Какво ще се случи с цените на имотите след приемане на еврото?
Един от най-важните въпроси, който вълнува обществото е какви са очакванията за имотния пазар. Експертите прогнозират, че цените на имотите ще продължават да растат и през 2026 г. Една от причините е засиленият интерес от чуждестранни инвеститори след приемане на единната валута. Очакванията са за ръст от между 5 и 10% след 01.01.2026 г., като в дългосрочен план темповете на ръст ще се позабавят. Дали тези прогнози ще се сбъднат, предстои да разберем.
Какво ще се случи с кредитите в лева след приемане на еврото?
След 01.01.2026 г. всички левови кредити ще бъдат превалутирани в евро по курс 1,95583. Няма да има допълнителни такси и комисиони. За клиентите на Кредит Тръст няма да има промени, тъй като нашите кредити се отпускат в евро. Няма да има и покачване на лихвите.
Заключение
Приемането на еврото през 2026 г. е стратегическо решение за България, обещаващо дългосрочни икономически ползи. Заедно с това обаче предстои да се преодолеят обществените страхове. Сравненията с опита на други европейски държави показват, че най-успешните преходи са били подкрепени от стабилни реформи, добре планирани информационни кампании и мерки за защита на уязвимите групи. Със сигурност ще има известен период на напасване и адаптация към новите стойности и цени. През 2000 г. вече преживяхме подобна промяна след деноминацията, когато отпаднаха хилядите и имахме нови банкноти. Чрез проактивна политическа и комуникационна стратегия, България може да извлече максимални ползи от еврото, минимизирайки рисковете и изграждайки доверие в обществото.